Author: lk_admin

  • “Диавена” планира да изгражда нова фабрика за рибни консерви

     Предприятието в Шумен вече има издадено строително разрешение

    Изцяло нов завод за рибни консерви планира да построи компанията “Диавена” в Шумен, става ясно от инвестиционно намерение, изпратено до Регионалната инспекция по околната среда и водите в града. В документите на консервния производител се посочва, че плановете са да изгради предприятие с капацитет от 8 тона готова продукция на ден. Площта на терена за строеж е 7.5 дка, като към производствената част ще има и склад. От общината в гр. Шумен обясниха, че вече има изготвен устройствен план и са издадени строителните разрешителни.

    Растящи продажби

    Засега не е ясно колко точно ще е инвестицията в новото производство и дали ще бъде назначаван допълнителен персонал. Пред “Капитал Daily” заявиха от компанията, че не искат да коментират, преди да са сигурни, че строежът ще бъде завършен по план. Към края на миналата година по информация от регистър ДАКСИ в “Диавена” работят 152-ма души. За миналата година все още няма публикуван отчет, но за 2012 г. той показва ръст на приходите от продажби с 10% спрямо 2011 г.

    Общата им стойност е достигнала 7.64 млн. лв., като според бележките основната част идва от продажби на рибни консерви и по-малко от други хранителни продукти. Рибните консерви са донесли 78% от продажбите, а останалите 22% са от месни. В сравнение с 2011 г. делът на рибата в общите приходи е леко намалял за разлика от продуктите от месо, чиито продажби са се повишили повече от двойно през 2012 г. Печалбата за 2012 г. е нараснала с 45% на годишна база и достига 601 хил. лв. Заедно с приходите са се увеличили и разходите за суровини и материали, но при тези за персонала е имало лек спад. Според данните за осигурените служители през 2012 г. е имало намаление на броят работещи с 11 души в сравнение с 2011 г., след което през миналата е имало нови назначения.

    Заемно финансиране

    Компанията използва банкови кредити за финансиране, показва още отчетът. В края на 2012 г. те са били 1.76 млн. лв., с почти една трета ръст за дванадесет месеца. За миналата година “Диавена” не е заявявала нови инвестиционни намерения – основните насоки са били разработване на продукти, разширяване на пазарите и осигуряване на оборотни средства.

    В момента “Диавена” е собственост на “Фруга” (98%) и Даниела Железчева (2%), а от своя страна основният акционер е еднолично притежание на регистрираното в Лихтенщайн “Фондация Фруга”. Негов представител в България е Николай Железчев. “Диавена” произвежда рибни консерви от 1994 г., а от 2006 г. работи нова фабрика, се посочва в информация от самата компания. Няма данни колко е в момента капацитетът на производство. Предприятието предлага продукти под марките “Диавена”, “Ди неа”, “Ди алба” и “Бона деа”.

     

    Източник: < href=”http://www.capital.bg” target=”_blank”>http://www.capital.bg

  • Био ли са наистина биопродуктите?

    Биопродуктите стават все по-популярни, а потребителите им се възприемат като съзнателни хора, загрижени за околната среда. Дали обаче можем да разчитаме безусловно на етикета “био”?

    Щом определен продукт е обозначен като “био”, потребителят би трябвало да е сигурен, че той наистина е био. “Решаващото предимство на био- и екопродуктите е, че тези обозначения са дефинирани правно”, казва Андреас Винклер от организацията за защита на потребителите “Foodwatch”. “Там, където пише “био”, се разчита на определени стандарти. Някои частни производители, които също поставят подобни обозначения, спазват дори още по-строги изисквания. И до момента няма свидетелства, че те се нарушават”, обяснява Винклер.

     

    Източник: http://regal.bg

  • Колективните инвестиции могат да спасят малките фермери

    – Г-н Гечев, нееднократно заявявахте, че новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) ще има различни приоритети в сравнение с изтеклия програмен период. Какво е новото?

    – Програмата за периода 2014 – 2020 г. е с много по-различна философия. И според екипа на Министерството на земеделието ще е по-работеща. Има много новаторски идеи. Мисля, че към края на изпълнението й трябва да има реално увеличение на брутния национален продукт от земеделие.

     

    Източник: http://regal.bg

  • Нови милиарди за малките и средните компании

    Засега страната ни ще се въздържи от законодателни промени, свързани с употребата на трансмазнини, тъй като се чака европейският контролен орган да даде указание. Това стана ясно от думите на председателя на Агенцията за безопасност на храните проф. Пламен Моллов. В момента е в ход акредитацията на българска лаборатория за установяване на трансмазнини в храните.

     

    Източник: http://regal.bg

  • Компаниите ще кандидатстват директно в Брюксел за реклама на храни

    Създаване на нови етикети за европейски хранителни продукти, произведени с планински суровини, увеличение на средствата, предназначени по проекти за реклама, както и разширение на възможностите за кандидатстване. Това са част от мерките, които Европейската комисия (ЕК) обмисля, за да насърчи износа на храни и потреблението на повече европейски стоки. В следващите месеци предстои да се представи предложение за създаване на етикет за европейски планински продукти, както и да се обсъдят в съвета и европарламента предложенията за промени в политиката за промотиране на продукти.

    Нов етикет за специфични продукти

    В момента на територията на Европейския съюз (ЕС) е валиден етикет, означаващ сертифицираните биопродукти, който може да бъде ползван от всяка фирма, която покрива изискванията. През февруари ще бъде предложена и нова инициатива – за създаване на етикет, който да обозначава планинските продукти. За целта ще се изготви проект, в който да бъдат заложени изисквания към суровините, ползвани в такива продукти. Едно от предложенията е минимум 50% от тях да бъдат с планински произход. Новият етикет ще може да бъде ползван за всякакъв вид храни, като се очаква най-големият интерес да бъде към млечни и месни продукти.

    Повече реклама

    Покриването на стандарти, вписване в европейския регистър на наименованията и други подобни инициативи са част от програмата за насърчаване на износа и вътрешното потребление на европейски стоки. От тази година се планира да стартира и нова програма за промоция на храни, чрез която да се рекламират продуктите. Още през ноември беше съобщено, че нейният бюджет за всички страни от ЕС ще бъде драстично увеличен – от 61 млн. евро през 2013 г. до 200 млн. в края на новия програмен период – 2020 г. Според предложението промоционалните програми за храни вече няма да минават през одобрение на национално ниво, а ще се разглеждат директно в Брюксел.

    Съвместните инициативи

    Насърчаването на програми за износ, съвместни инициативи между различни държави членки и програми за няколко продукта ще бъде акцентът в новата политика за промоция на храни. Така например може да бъде продаден проект между две различни държави членки или за два различни продукти – например за вино и за сирене.

    Планира се и разширение на обхвата на кандидатите. Досега промоционалните кампании за храни се подаваха от браншови организации на производители или търговци, като през следващия период такива ще могат да подготвят и фермерски кооперативи. Предвижда се още и възможност за обозначаване на произхода и марките по време на кампаниите, което досега не бе позволено.

     

    Източник: http://regal.bg

  • Как се отрази членството в ЕС на хранително-вкусовия бранш

    Много правила – малко приходи

    Допълнителни инвестиции, нови правила, силна конкуренция плюс сив сектор, засилваща се бюрокрация, фалити и търговски войни. Това са част от реалностите за хранителния бранш през изминалите седем години след присъединяването на страната към Европейския съюз.  Най-важните нововъведения бяха правилото за това, че производителят носи цялата отговорност за продукта, изискването за проследимост на храните “от фермата до масата” и коректното изписване на на съдържанието на продукта върху етикетите. Всичко това е много добре за потребителите и дисциплинира производителите, хранително-вкусовата индустрия трябваше да вложи милиони левове, за да приведат сградите, оборудването и целия технологичен процес в съответствие с европейските стандарти за хигиена и безопасност на храните. Затова ЕС отпусна много средства, която помогна на предприятията да придобият модерен вид, но това не стана толкова лесно. Сроковете за това – особено при месо- и млекопреработвателите, бяха удължавани неведнъж във времето, което периодично предизвикваше гнева на вече инвестиралите към догонващите. Поредната и последната засега отсрочка е за млечните ферми.

    Страничен ефект

    Присъединяването към ЕС доведе до премахване на задължителния български държавен стандарт – БДС. Компаниите въведоха свои рецептури, което разнообрази пазара. Сериозните фирми заложиха на фирмени стандарти, които спазват строго, и продължават да работят за затвърждаване на търговската си марка. За други производители обаче принципът “Колкото е възможно по-евтино” стана водещ. Това увеличи предложенията от сирене без мляко и кренвирши без месо. Стигна се до въвеждане на браншови и ведомствени стандарти за качество на някои видове хранителни продукти, но търсенето на продукти по стандарт не оправда очакванията на производителите.

    Защо бяха усилията

    Част от компаниите в хранителния бранш така и не стигнаха европейските летви, а други, които покриха с кредити разходите си по строителството и обновяването, продължават да се питат дали си е струвало. Защото инвестициите в нови модерни предприятия не донесоха очакваните от някои собственици приходи. “Търговските вериги са залети с вносни хранителни продукти, но в същото време не предлагат български храни в другите европейски държави, където присъстват. За съжаление станахме общ пазар, но за вноса. От държава износител се превърнахме във вносители на месо, плодове и зеленчуци”, смята собственик на месопреработваща фирма, пожелал анонимност.

    Много са обаче и тези, които не търсят своите “кривици” – ниска производителност, висока себестойност. Интересното е, че данни в Националния статистически институт показват спад на износа на меса и месни продукти през 2007 и 2008, но от следващата година той се възстановява и дори има леко нарастване. При млечните и яйчните продукти пък има сериозно нарастване на износа. Има положителни развития и при зеленчукови консерви или растителни масла, на бяло саламурено сирене, кашкавал, мед, птиче месо.

    В много от случаите продажбите зад граница на традиционни продукти не са регулярни нито в големи обеми – продуктите са предназначени за т.нар. етнически пазари, където живеят по-големи групи от българи, сърби, македонци и др. В същото време производителите на патешки дроб имат своите безспорни и ненарушими позиции зад граница – България е в топ 3 на производителите, а лидерът Франция е най-големият и производител, и консуматор.

     

    Източник: regal.bg

  • Промени в наредби

    НАРЕДБА No 4 ОТ 19 ФЕВРУАРИ 2008 Г. ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО, СЪХРАНЕНИЕТО И ТРАНСПОРТИРАНЕТО НА СУРОВО КРАВЕ МЛЯКО И ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ТЪРГОВИЯ И ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА НА МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

    Издадена от Министерството на околната среда и водите
    Обн. ДВ. бр.23 от 29 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.9 от 3 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.27 от 9 Април 2010г., изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 24 Февруари 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 29 Октомври 2013г.

    към пълният текст >>>

  • Промени в наредби

    НАРЕДБА No 1 ОТ 9 ЯНУАРИ 2008 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЯЙЦА

    (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 94 ОТ 2013 Г.)

    В сила от 29.04.2011 г.
    Издадена от Министерството на околната среда и водите

    Обн. ДВ. бр.34 от 29 Април 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 5 Март 2013г., изм. ДВ. бр.44 от 17 Май 2013г.

    към пълният текст >>>

  • Промени в закони


    ЗАКОН ЗА ПОЧВИТЕ

    Обн. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г.

    Закона може да бъде изтеглена от ТУК

  • Промени в закони


    ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ

    В сила от 28.01.2000 г.

    Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2000г., изм. ДВ. бр.34 от 6 Април 2001г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.108 от 14 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.47 от 10 Май 2002г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., изм. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.42 от 9 Май 2003г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2003г., изм. ДВ. бр.84 от 23 Септември 2003г., доп. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., попр. ДВ. бр.66 от 15 Август 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.22 от 13 Март 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.52 от 6 Юни 2008г., изм. ДВ. бр.70 от 8 Август 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.61 от 6 Август 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.28 от 5 Април 2011г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.80 от 14 Октомври 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.45 от 15 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г.

    Закона може да бъде изтеглена от ТУК